четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Мариус Куркински за втори път гостува в Добрич с „Български разкази”


За втори път тази година Мариус Куркински гостува  в Добрич с постановката „Български разкази”, като отново всички места в най-голямата концертна зала „Добрич” бяха запълнени, а почитателите онемяха от играта му. 

Мариус направи компилация от пет истории, събрани от Ангел Каралийчев. Режисьор е самият  Куркински, а музиката е на Емилиян Гацов. Анонсира ги, изговаряйки с голяма наслада заглавията - "Нероден Петко", "Тодьо, ле, сине, докторе", "Ех, това сладко станимашко винце", "Огън" и "Росенският каменен мост."
В историите Мариус скача от образ в образ. Първо е старец, обикалящ света, търсейки по-глупави същества от жена и снаха му. После навлича забрадка и престилка в ролята на люта свекърва. Виждаме го като чираче, извадило късмет да спи в топла къща, също като мъж, който така се е наквасил, че сънува как ражда теленце.
Народът се смееше на поразия. Червени фенери, ограждащи като рамка сцената, стол, дървен сандък и одеяло бяха единствените декори. Мариус обаче изпълни пространството с гласа и движенията си. Aктьорът, както винаги, демонстрира изключително внимание към думите - изречени от него, те добиват мощ, разсмиват, въздействат, разплакват.
Мариус обаче заложи на контраста и изведнъж докара всички до изтръпване с последната си и най-силна част - "Росенският каменен мост". В нея актьорът се превъплъщава в майстор Манол, който се хваща да построи каменен мост. За да го направи здрав обаче, трябва да вгради в него сянката на любимата си. И той го прави - след разрив от колебания, съмнения, принуден да избира между най-скъпото: съзиданието или любовта. Моментът, в който героят му отмерва сянката на любимата, те стиска за гърлото.
После Мариус прави един от най-рискованите си ходове - напуска сцената за три минути, в които оставя зрителите на изпълнена с тъга народна песен. В залата нямаше дърпане на ципове на дамски чантички, светнали екрани на телефони. Легендата за вграждането сякаш бе най-чистият и искрен начин, по който Мариус сподели своите лични жертви в името на изкуството.