петък, 18 май 2012 г.

Празнична творческа среща на дейци на културата, образованието и науката с кмета на Добрич

На 17 май в Огледална зала „Нели Божкова” се проведе Празничната творческа среща на дейци на културата, образованието и науката с кмета на Община град Добрич – г-жа Детелина Николова, по повод 24 май – Ден на славянската писменост, на българската просвета и култура.
На този ден не само се прекланяме пред безсмъртното дело на Кирил и Методий, но изричаме и думи на благодарност към всички които работят на духовната нива, засявайки в слова браздите на времето, заяви в приветствието си Детелина Николова. Неоценим е вашият принос за културното и духовно спасяване на родният ни град и нравствено възпитание на хората. Благодарение на вашето трудолюбие, талант и вдъхновение, Добрич е място, където хармонично се съчетават класически традиции и плодотворно новаторство. Грижовно се съхраня историческото наследство и се търсят и въплъщават нови и нови творчески идеи. Благодарение на Вас расте и се развива духовният и културен потенциал на нашия град и
България, допълни Николова
Дейците на културата, образованието и науката бяха поздравени с Поетичния рецитал на Петранка Божкова и Сашо Серафимов „Да бъде светлина! Върви, народе!” Той бе съпроводен и с изпълненията на вълшебната флейта на Росица Бояджиева. Тя изпълни „Песен и танц” на Стоян Бабеков и „Край огнището” на Петър Крумов.
Ето и две от стихотворенията, които бяха включени в Поетичния рецитал, които г-жа Николова определи, като Симфония на човешките делници.


Петранка БОЖКОВА
Отворена врата. И празна стая.
Оттук навярно вятърът е минал
и е разпръснал детските ми тайни
с хлапашка лекота, като на кино.
Но не съвсем – стените имат памет.
По тях откривам белези свенливи.
Тук светеше кандилото на мама,
припалвано за мъртви и за живи...
От сватбената снимка над дивана
до календара с цветните пейзажи,
събирам миналото разпиляно,
но няма на кого да го разкажа.
Единствено прозорецът самотен
проскърцва тихо, сякаш ми намига.
Страхотен шегаджия е животът!
Живот ли казах?
Непозната книга...
Край мен – шпалир от къщи опустели.
Кого ли чакат тук, като на стража?
Гнезда без птици, нейде отлетели,
като след гръм. Но кой да ти разкаже?
Прегръщам спомена – замръзнал ручей.
Денят, прехапал устни, си отива.
И стискам зъби, докато заключвам
вратата, зад която бях щастлива.


Сашо СЕРАФИМОВ
Случайно открих тази страна.
Тя имаше хляб, два прозореца чисти
и градска градина.
Беше напълнила с бира чашата на баща ми.
Тази страна беше голяма,
оттук до другия ъгъл и после нататък –
безкрайно и тайно
далече в махалите ни светеше другият свят.
И понеже под листата на тиква
седях със щурчетата боси
и слушах как свирят
на свойте цигулки Амати,
и понеже голямата жаба
случайно сред летния здрач се наду във зелено,
аз разбрах, че тази страна ще е моя родина
и написах на своето детство прощално писмо.