понеделник, 21 май 2012 г.

Представят Добруджанският препис на “История славянобългарска”

През следващите три месеца Добруджанският или Башкьойският препис на “История славяноболгарска” ще бъде експониран в рамките на изложба, посветена на възрожденската българска книжнина, изложба, подредена в зала “Възраждане” на Художествената галерия в Добрич.
Добруджанският препис скоро ще стане част от културното наследство на Европеана – дигиталната библиотека, музей и културен архив на обединена Европа, съобщи на пресконференция днес в Добрич проф. дфн Боряна Христова, директор на Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.

В блзико бъдеще част от европейското културно наследство ще станат няколко преписа на Паисиевата история, сред които и добруджанския, чийто автор е Василий Мануилов. Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” притежава 41 преписа на Историята, има данни за общо съществували 63. Добруджанския препис на Историята е много малко проучен, каза проф. Боряна Христова.
Днес от 18,00 часа в Концертна зала “Добрич” тя ще изнесе академична лекция, като ще бъдат представени неизвестни и малко популярни факти за Башкьойския препис на “История славяноболгарска”. На пресконференцията тя отправи специална благодарност на кмета на Добрич Детелина Николова, зам. кмета “Хуманитарни дейности” Камелия Койчев и на ръководството на Регионалния исторически музей в града за поканата в навечерието на 24 май да представи пред добричлии преписа. Досега за този препис не са правени специални изследвания. Той е късен, започнат е през 1841 година. Фактът, че преписът е от XIX век, е причина изследователите да не му обърнат внимание, нито е бил вземан за справка от текстолозите при изследвания на други преписи, защото за основа са били използвани онези от XVIII век. Оказва се обаче, че Добруджанският препис е много близо до оригинала на Паисий, отбеляза проф. Христова. Направен е бил една година след Котленския препис. За най-ранен препис се смята този на поп Стойко Владиславов, по-късно известен с името Софроний Врачански, направен 1865 година. Добруджанският препис е подготвян в продължение на година и половина и в наше време страниците са с много избеляло мастило.
Този книжовник през 1844 година записва две “Чудеса Богородични” към книгата и оставя нова бележка, в която пише, че книгата е кръстена “Царственик”. Същата година като печатно издание излиза Паисиевата история, известна като “Царственик” на Христаки Павлович. Така Добруджанския препис се превърща в своеобразен мост между ръкописните преписи и първото печатно издание, коментира проф. Боряна Христова.