понеделник, 24 септември 2012 г.

Представят изложба на традиционни накити от Добруджа

Изложба на традиционни накити от Добруджа представят регионалните исторически музеи в Добрич и Силистра. Експозицията е озаглавена „Сребро се е ляло, ляло и ковало”. Откриването е тази вечер  от 17.30 часа в зала „Възраждане” на Художествената галерия в Добрич.
Носенето на украшения е познато още от древността. Изработени от метал, синци, кожа, кост, глина, всички накити са били първоначално предмет с апотропейна функция и са се носели по откритите части на тялото – главата, ръцете, ушите и пазвата за предпазване от болести, “лоши очи “ и зли сили. По- късно те задоволяват вече и определени естетически нужди и са не само декоративен елемент към традиционното облекло, но и израз на възрастов, семеен и социален статус, белег на регионална и национална принадлежност.
Разнообразни по предназначение, начин на изработка, материал, форма и украса, накитите в музейната колекция се отличават с ярка оригиналност и висока художествена стойност. Те са създадени в домашни условия или в ателиетата на изкусни майстори златари. Златарският занаят в Добруджа се развива в Добрич, Силистра, Тутракан, Кюстенджа, Тулча и др. Широко разпространение имат и накитите, донесени от преселеното от Котел население. Различните златарски техники на изчукване и коване, отливане, филигран и гранулация се осъществяват чрез характерните за занаята наковални, пили, клещи, чукчета и др., представени в изложбата. Локалната специфика на отделните златарски центрове се проявява по – ярко в разнообразието от произведения, отколкото в инстументариума и технологичните процеси.
Накитите са изработени от различни метални сплави, сребро, злато, монети, маниста, седеф и са предназначени за украса на главата и тялото.
Продължение на древна прабългарска традиция е носенето на пафти, прикачвани към тъкан, сърмен или синчан колан. Лети, ковани, филигранни, украсени със седефена апликация и стилизирани геометрични и растителни орнаменти, птици, религиозни сцени, те впечатляват с изящна изработка и богата орнаментика.
Любим накит за глава са косичниците, състоящи се от многобройни синджирчета, звънтящи пластинки и декорация от емайл и пъстроцветни камъни. Централна триъгълна плочка и метални листовидни висулки са характерни за аскиите, носени върху челото от сгодените моми.
Едни от най- старинните накити за ръце са „кубелиите” – масивни, отворени, лети гривни, изработени от сребро или бронзова сплав. Характерни за периода след Освобождението са гривните “ентишии”. Те са изработени от различни по големина плочки, съединени с многобройни подвижни верижки, украсени с филигран. Носени и от мъже, и от жени са пръстените. Широко разпространение имат т. н. „столовати” и „паралии”, украсени с позлата и цветен емайл.
Често срещан декоративен елемент към добруджанското женско облекло са и украшенията от пъстроцветна мъниста – колани, гердани, пера, висулки. Художественият ефект е постигнат чрез умело съчетание на форми и цветове.