четвъртък, 20 септември 2012 г.

Павел Павлов преоткрива Добруджа в книга



В навечерието на празника на Добрич, на 24 септември от 18.часа в Огледална зала „Нели Божкова” ще се състои премиерата на книгата Земя на Божи длани Опитомяване на страстите от Павел Павлов. Тя ще бъде представена от Атанас Свиленов. Организатори са Община Добрич и ТПЦ „Йордан Йовков”. Книгата е издадена с финансовото съдействие на Община Добрич.

За гражданите на Добрич Павел Павлов е един от големите български режисьори, драматурзи, автор на няколко книги и най-вече приятел на Добруджа и Йовков. Има 50 постановки в жанра телевизионен театър на БНТ, автор е на ТВ поредицата "Сцена на вековете", много Йовкови герои са оживели на сцената и екрана благодарение на него. В интервю той казва: ”По нравственост аз наричам Йовков евангелист и често казвам, че аз изповядвам "евангелие от Йовков".
Над всичко в “Опитомяване на страстите” се откроява достоверността. Достоверност за съдбите на иначе така различните герои. Достоверност на страстите и преживяванията им. Но и достоверност на времето, в което живеят. Едно преоткриване на Добруджа, съхранила много от това, което помним от творбите на Йовков, но и по-различна – каквато е била тази земя преди текезесарската колективизация и миграцията към големите селищни центрове, преди антирелигиозната пропаганда да разклати християнските и нравствените ценности. И каквато е била по време на премълчаваните и до днес изстъпления на румънските власти. А избраната стилистика на автора е в духа на най-силната национална литературна традиция.
Заченат съм на дядовата си воденица, а съм роден на една гара. От кречеталките съм наследил жаждата да говоря, а от шумотевицата на перона – копнежа да пътувам по белия свят. Не съумях да струпам грамади от мълчания и не можах да хвана мъх като търкалящите се камъни. Постоянните ми прибежки от театъра към литературата и обратно към екрана ме подсториха да преброждам и отминали времена. Не за да диря изгубеното време, а за да го населявам с фантазията си и се намирам във всяко едно от тях. Така се озовавах в небивали светове на хармония, чийто поданик ставах. Не всичко от изговореното заслужава да бъде увековечено на белия лист хартия. По перото ми се стичаха думи, които се превръщаха в слова. Това е борба, която наподобява провиране на камила през иглено ухо. Проврях цели кервани през все по-стесняващите се иглени уши – работа за два човешки живота. Самозалъгвам се, че почеркът ми не може да бъде сбъркан с ничий друг. На това му се вика стил. Упрекваха ме, че употребявам много стародавни думи. Аз сам се самоназначих за един от пазачите на българския език. Ето, това с няколко думи съм аз – Павел Павлов.