сряда, 25 юни 2014 г.

“Аз съм въпрос на светлина” - фотографска изложба на Десислава Донева




Любителите на визуалните са поканени на откриването на една фотографска изложба, по чиято реализация авторката Десислава Донева работи през последните три месеца.
Авторът на фотографиите Десислава Донева, “диригентът” по поставянето им в залата,  Слав Неделчев и домакините от Зелен образователен център, ще представят експозицията “Аз съм въпрос на светлина” на 28 юни (събота) от 16,30 часа в сградата на Центъра в град Шабла. Събитието ще открие Дните на морето за лято 2014 в най-северната българска крайморска община, а и ще сложи символично начало на очакването на първото юлско слънце.
На какво да разчитате? На повече портретни и концептуални и тук-таме репортажни фотографии, гарнирани с хубава музика и вино, както и на любезни домакини.
На какво разчитаме ние? Най-вече – да дойдете. Да вземете със себе си искрения си интерес и доброто си настроение. И разбира се – надяваме да споделим заедно любовта си към изкуството и вярата, че мястото на настоящите ни приятели е край нас, а на бъдещите – е, тях можем да срещнем НАВСЯКЪДЕ…
И накрая – защо “Аз съм въпрос на светлина”?
Защото фотографията е въпрос на светлина…. Защото всеки един носи светлина и отразява... светлината. И не на последно място – заради част от едно стихотворение на гръцкия поет  Георгиос Сеферис, което авторът на изложбата иска да подари на всеки, който е бил толкова силно заинтересуван от поканата ни за предстоящото откриване, че е прочел този текст чак до края.

...Преди години каза:
“Всъщност аз съм въпрос на светлина...”
И досега, когато се облягаш
на раменете мощни на съня,
дори когато те потапят
в замаяната морска гръд,
ти търсиш ъгълчета, дето мракът
се е износил и е вече слаб,
и търсиш опипом щика,
определен да се вниже в сърцето ти –
да го разтвори в светлината...



Десислава Димитрова Донева – Марчева, на 37 години
Завършила съм Българска филология във Великотърновския университет
Имам две малки момченца
Работя като редактор във вестник “Изгрев” – Шабла
Сред интересите ми са: музика, литература, фотография, природосъобразен начин на живот, психология, философия, етнокултури (може да не се изброяват всичките :)
Изложбата съдържа портретна, концептуална и тук-таме репортажна фотография и ще остане за разглеждане в Зелен образователен център да кажем... до средата на юли.


 - Какво те провокира да направиш тази изложба?
- Мисля, че просто й дойде времето. Тази изложба затваря един личен цикъл от почти 10 години, в които малко по малко откривах фотографията и правех опити в различни посоки, свързани с нея. Не снимах често, но се будех с идеи за кадри, мислех в кадри, някои от тях изграждах дълго и чисто концептуално в себе си, преди да ги заснема. Експозицията е реверанс към този период на откривателство. Днес вече онова, към която се стремя, е фотография на по-непринудената, на по-изчистената и стилизирана документалност.
Ако говорим обаче за конкретната провокация за тази изложба – тя дойде от екипа на Зелен образователен център в Шабла, който освен на мероприятия, свързани с екологията, домакинства и на редица културни изяви. Мястото е идилично и омиротворяващо и надали можех да се надявам на по-хармоничен интериор, в който да подредя експозицията. И разбира се - подкрепата и най-силният стимул да се случат нещата, бяха от близките, приятелите, хората, с които споделяме интерес към визуалните изкуства и изкуството изобщо. Изложбата не е самоцелна, защото е и тяхна, и за тях.
- Какво е посланието на снимките?
- То се съдържа в заглавието, което избрах за надслов – “Аз съм въпрос на светлина”. “Аз” от заглавието не съм реалната аз, авторът. Аз е всеки, застанал пред обектива и позволил да се огледам в очите му. Аз е всеки и всичко, до което се докосва светлината. Аз е зрителят, който съзерцава запечатаната игра на светлосенките. Вярвам, че онзи, който си позволи това тихо, светло вглеждане в нещата, може да има свой миг на откровение.
- Разбрах, че “Аз съм въпрос на светлина” е част от стихотворение на гръцкия поет Георгиос Сеферис. Каква е връзката между поезията и фотографията?
- За мен – неразривна. Отдавна границата между различните изкуства е безвъзвратно размита – те преливат едно в друго и най-доброто, което можем да направим, за да съпреживеем магията им, е... да се пуснем по това течение. Желанието да пресъздадеш пълнокръвно магията и силата на думите – било чрез изображения, било чрез мелодия, е обречено на неуспех, както и всяка обратна инверсия, но това не означава, че не трябва да опитваме. Може да означава и че трябва да сме по-настойчиви.
- Когато те боли душата, какво те държи изправена? Фотографията като мълчаливо изкуство може ли да е лек, вид терапия?
- Фотографията е самотно, съзерцателно занимание. Но и занимание, което те държи здраво за живота. А болката в душата е само един от аспектите на съществуването. Понякога необходим. Затова, когато много боли, можем да си позволим да паднем. Въпросът е как ще се изправим, нали?
- И накрая - за какво мечтаеш?
- Мечтая за простички неща, свързани с любими хора, мечтая за пътешествия, снимки и музика. Мечтая да виждам не само повърхността, но и дълбините.