четвъртък, 4 септември 2014 г.

Музиканти от световни сцени и млади изпълнители в „Music campus Balchik"

Музикалния класически форум „Music campus Balchik" бе открит в Двореца в Белия град на 3 септември и ще продължи до 10 септември. 
Първото му издание събира 35 участници, 30 от България и 5 от чужбина. Младите музиканти от страната са ученици и студенти от Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров" в столицата. Те са подбрани по време на националния конкурс за инструменталисти „Светослав Обретенов" и повечето от тях са носители на първите и втори награди. „Music campus Balchik" събира на едно място изтъкнати и утвърдени професионалисти, които ще водят майсторски класове в рамките на събитието и млади изпълнители. Майсторството в класиката ще споделят известният виолончелист Алваро Хуертас, Испания, Александру Гавриловичи цигулка и Феликс Ренгли, флейта от Швейцария, Бруно Видал цигулка, Испания, цугтромбонистът.
 
Жасмина Щалдер е израснала в Добрич. Завършила е икономика във ВИНС – Варна. След това заминала на следдипломна квалификация в Швейцария. След завършването започнала  да работи във външно министерство на Швейцария по проекти за подпомагане на България. Занимава се с проектен мениджмънт от 20 години – от подпомагане на неправителствени организации до учредяване на награда за млад предприемач: „Лично аз стигнах до убеждението, че културата и изкуството са най-добрите пътища, които помагат хората да научат за себе си и да изградят партньорство между тях. Лично аз смятам, че имиджът на България, 25 години след промяната продължава да е доста негативен в чужбина. За мен това е изключително незаслужено. Дори и водейки тези преподаватели от чужбина, смятам, че това е личен принос за подобряване и на имиджа на тази страна.
Жасмина Щалдер – ръководител на проекта „Музик кампус Балчик, който се открива за първи път на територията на ДКИ КЦ „Двореца“ в Балчик:
Нашата идея е да изградим платформа за срещи и развитие на млади български таланти. За целта нашите участници са студенти от музикалното училище и Музикалната академия в София – общо 35. От тях 30 са от България и 5 са от чужбина. Подборът на българските участници тази година беше в рамките на националния конкурс за млади инструменталисти и вокалисти „Светослав Обретенов“, на който се свири само българска музика. Те в по-голямата си част са носители на първа или втора награда от този конкурс. Класът по флейта, тъй като тази година нямаше състезателна дисциплина по флейта, бе лично подбиран от проф. Лидия Ошавкова, която е един от преподавател в класа по флейта, заедно с швейцарски професор.
Пет участници са от чужбина. В класа по флейта има едно момиче от Турция, от Япония и Южна Корея. Проф. по флейта от Швейцария е изключително известен. Тези момичета идват със заплатена пълна цена, докато за българските участници ние предоставяме стипендия, която покрива техния престой. В класа по цигулка има двама участници от Румъния, тъй като арт деректорът на фестивала е цигулар. Той е роден в Румъния, но от почти 40 години живее в Швейцария. От 21 години в Румъния прави сравнително сходна проява. Ние изпратихме една студентка от нашите да се възползва от майсторските класове по виола там, а подбрани двама участници от Румъния, участват в класа по цигулка при нас.
Преподаваме  инструментите цигулка, виола, виолончело, флейта и камерни духови инструменти. Надяваме се, че по този начин тези млади хора ще се срещнат с нови преподаватели, ще получат нови импулси за тяхната кариера. От друга страна, всички наши преподаватели, които са тук, имат желание също да изнасят концерти. Освен майсторски класове,  другата съставна част на „Музик кампус Балчик“ са тези концерти, които на практика имат фестивал характер. От тази вечер до събота, включително публиката може да се наслади на концертите, които ще се изнесат от преподавателите, а през следващата седмица – в понеделник и вторник, са двата концерта, на които ще свирят участниците в кампуса.
За мен, като българка, която живее в чужбина, основният мотив е, че продължават и до ден днешен от България да изтичат млади таланти и „мозъци“. Това сред музикантите също е изключително разпространено. Аз смятам, че по отношение на музиката, вина отчасти имат и преподавателите в България, които насърчават своите ученици, към соло кариера и търсене на тяхното място в чужбина.  Аз съм била свидетел на много млади хора, които идват, например, в Швейцария и не успяват да намерят своето място или се принуждават да приемат работно място на много под тяхното ниво. По този начин пропиляват своя талант и започват да работят друга работа, защото не могат да си позволят да кажат пред роднини и приятели в България, че не са намерили тази бляскава кариера, която са се опитали да изградят в чужбина. Живея от 20 години в чужбина и зная за какво става дума. Много се натъжавам, когато тези млади хора не могат да си намерят мястото. Мисля, че си заслужава поне да се опитаме да ги задържим в България. Проблемът е много комплексен. Може би, трябва да започнем от това, че в България няма реален мениджмънт на музикалната среда. Повечето от оркестрите в България са на общинска или държавна издръжка, заплатите в тях са много символични. Младите хора нямат голямо желание или интерес да ходят на такива работни места. Затова те трябва да търсят други възможности. Това, което ние, отчасти, чрез преподавателите от чужбина, бихме се опитали да им дадем като идеи са начините да търсят и други пътища – дали ще правят свои собствени камерни  формации, дали ще преподават, по какъв начин ще преподават. Това, че днес няма голямо търсене за класическа музика, причината не е само в ниските заплати на музикантите. Напротив. Нашите млади хора не ги учим да ценят класическата музика. Както казва моя позната, пианистка в София, която прави концерти за малки деца на възглавници, ние отсега трябва да започнем да отглеждаме публиката за утре. Т.е. нещо, което е съвсем непонятно за България – деца на 3-4 години да бъдат поканени на класически концерт и това да им бъде поднесено по начин, който е подходящ за тяхната възраст. Ние нямаме универсална рецепта. Аз споделям мнението, че ние не можем да променим цяла България. Ако някой се опита поне нещо мъничко да допринесе, по този начин могат да се случат повече неща.
Надявам се да можем да правим всяка година, като догодина да го разширим на 10 дни – от 1 до 10 септември.
Финансирането на „Музик кампус Балчик“ е основно от дарения, събирани в Швейцария. Получих помощ и от България, която е не повече от 10 % от бюджета, който е от порядъка на 50 000 лева. 
Стипендиите за българските участници са 1500 лева, като те са заплати регистрационна такса от 100 лева и пътни разходи до Балчик. Всичко друго – индивидуални уроци, уроци в ансамбъл, настаняване, изхранване, се покрива като разход.
В първото издание на кампуса преподаватели са Александру Гавриловичи - Швейцария, цигулка, Бруно Видал от Испания, цигулка, Хайме Хуертас - Испания, виола, Алваро Хуертас, Мадрид - Испания, чело, Феликс Ренгли - Швейцария, флейта, Лидия Ошавкова - България, флейта, Станислав Почекански - България, цугтромбон и камерни ансамбли.
„Музик кампус Балчик“ се случва под патронажа на ДКИ КЦ „Двореца“ и сдружение „Култура край границата“.
Защо Балчик – с артдиректора Александру Гавриловичи, който е по рождение румънец, а аз съм българка, решихме, че най-подходящото място, което обединява тези страни, е Двореца в Балчик и би трябвало точно тук да се случи тази проява.
Александру Гавриловичи: Балчик е подходящ и за това, че той има много интересно минало – не просто пребиваването и лятната резиденция на румънската кралица, а това, че това място е било притегателно за цялата бохема тогава, без да се разделя на българска и румънски. Тук са пребивавали много творци, тук са намирали вдъхновение и нови идеи. Идвайки тук и бивайки гости на Двореца, за нас е изключително институционализирана фаза на изкуството и културата. Ние искаме тук нещата да се случват спонтанно. Затова избрахме това място, което има страшно голяма творческа енергия и излъчване. Бихме искали да провокираме нашите участници да открият нови пространства за творчество в сабите себе си, бивайки на едно такова нетрадиционно място. Мисля, че още сега, на това първо издание можем да говорим за успех.
Станислав Почекански – Това не е един просто проект или фестивал, а за мен „Музик кампус Балчик“ е кауза. Двете основни направления, които са си поставили, и преподавателите, и участниците, са връщане на младите хора и оставането им в България и ограничаването на културната емиграция в чужбина, привличайки тук големи имена от цяла Европа. Второто, което изключително силно ми направи впечатление е, че Жасмина Щалдер прави всичко възможно, и чрез „Музик кампус Балчик“ да развие културата, добруването на хората в този край. Т.е. тук има един изключителен национален, и същевременно регионален момент. Така че, би трябвало местните институции също да подадат ръка, така, както редица национални институции в лицето на Национална музикална академия са подали ръка.