сряда, 10 декември 2014 г.

Открито писмо до Мая Златева



Драга Мая Златева!
     Всички в Добрич знаят : не съм нито изкуствовед, нито художествен критик. Навярно би се усъмнила, че мога да говоря за изложбата ти в Галерията. Не бързай със съмненията. Имам намерение да възпроизведа усещанията си от твоята авторска изложба.
      Навярно си спомняш какво  ти казах: за мен рисунките стоят над стиховете. По-нататък ще ти обясня защо изрекох тези думи. А ти отговори:”Изложба правим, нали?”. На всичко отгоре от ораторите при откриването не чух  конкретна оценка, а само общи приказки, от които ме заболя главата. На един литератор, при това и художник, такива думи не му се слушат. Те дори биха го обидили. Впрочем, може и да не съм прав. Ти ще прецениш.
       Най-напред ще кажа, че зная какво е графиката като рисунка. Имам сравнително добра представа за този раздел от изобразителното изкуство. Затуй си позволявам да говоря и да анализирам изложбата добронамерено, бих добавил, с приятелско чувство. И с малка доза професионализъм. На първо място – заради това, че си озаглавила изложбата си „Поезия в щрихи”. Казах „професионализъм”, защото слагаш най-напред Поезията. Дори мисля, че по-добре би било да бъде „Щрихи върху поезия” или нещо подобно. Имаше периоди в живота ми, когато дружах с неколцина известни графици, между които Борислав Стоев, Теню Пиндарев и други.
       Що се отнася до рисунките, у мен остана убеждението,     че те са в известна степен абстрактна графика. Интересувал съм се, знам, че този тип рисунка е предмет на абстрактно мислене и води до креативна(особена) и лирична абстракция. Тези рисунки, според мен, са отвлечени съчетания и композиции от линии, обеми и причудливи пластични форми. Това не ги идентифицира като слаби и лоши, напротив, придава им художествена стойност. Не са произволно дръпнати щрихи в буквалния смисъл на думата, а образи, които са обобщения на човешки фигури, предмети и явления. Но при почти всички рисунки ти си в сферата на абстрактното изкуство. Аз харесвам абстрактното, защото съм човек и литератор, който мисли и не приема нищо в неговия дословен и оголен, дори елементарен  вид. С две думи – хубави, интересни рисунки. Рисунки, които подтикват към размисъл. Благодарен съм, че ги показваш, за да ги видим. Но…
       Но една част от рисунките, до които стоят поетични редове или стихове, губят от своята художествена стойност. Защото зрителят ги разглежда заедно със стиховете и се опитва да разбере има ли връзка между текст и рисунка, как си взаимодействат двата жанра, как се допълват. В тази плоскост зрителят най-често търси адекватност между рисунка и поезия, пълно покриване на едното с другото и по какъв начин стихът ражда рисунката. Или може би обратното – как рисунката е родила стиховете?Говоря за зрителя-интелигент (или за зрителя с интелект), който носи в душата си и е подвластен на образното мислене. А истината, талантът и красотата са в основата на образното мислене.
        Разсъждавам така, защото според мен някои рисунки или щрихи, както ги наричаш в заглавието на изложбата си, не са адекватни на поетичния текст. Издигат се над него, открояват се, звучат самостоятелно и заличават значението на текста. На всичко отгоре на места този текст е обикновен, няма я поезията в него и не казва почти нищо. От друга страна, ако беше силна образна реч, метафорична и дори абстрактна, (макар че все пак носи абстракция!) , непременно щях да забележа. Щях  да откроя мерената реч и да я издигна най-малко до художественото равнище на рисунката, която я придружава. Не отричам, разбира се, че има няколко добри съчетания или композиции между слово и щрих, ясни са, диалогични са, възприемат се леко, без усилие, и заслужават вниманието на всеки що-годе просветен зрител. Зрителят, който обича и цени изкуството.
      Успешните композиции всъщност определят значението и художествената стойност на твоята изложба „Поезия и щрихи”. Имам усещането, убеден съм, че тази изложба, въпреки всичко, има място в художествения живот на град Добрич. В крайна сметка, аз изразявам личното си мнение. А то е доброжелателно.
                                                  
                                                               Драгни  ДРАГНЕВ