петък, 15 май 2015 г.

НУМИЗМАТИЧНА ИЗЛОЖБА „МОНЕТИТЕ НА СКИТСКИТЕ ЦАРЕ – най-значимата научна колекция със скитски монети в света”



„Нумизматичен музей – Русе” гостува на Регионален исторически музей – Добрич с една забележителна и необикновена нумизматична изложба
„Монетите на скитските царе – най-значимата научна колекция със скитски монети в света”.
Откриването е на 16 май от 17.00 часа в Регионален Исторически Музей -   Градски парк „Св. Георги” – Добрич.

Монетосеченето на скитските царе е едно от най-загадъчните в западнопонтийския ареал. Интересът на учени и колекционери към него е огромен.
Нумизматичният музей-Русе притежава най-пълната и най-значимата в научно отношение колекция от монети на скитските царе в света.

Тя включва около 500 екземпляра и дава цялостна представа за всички монетни типове и номинали, сечени от скитските царе в Добруджа.
Колекцията е формирана в продължение на много години от братя Бобокови, основатели на Нумизматичен музей – Русе и собственици на компаниите „Приста Ойл” и „Монбат”. Монетите са идентифицирани и регистрирани съгласно действащото законодателство.

КОИ СА СКИТИТЕ И КАК СЕ ОЗОВАВАТ В ДОБРУДЖА


Скитите принадлежат към иранската етнокултурна и езикова общност. За тяхна прародина се счита Централна Азия или – според друга хипотеза – Южен Сибир. Те са номадски скотовъдни племена, известни с това, че са владеели до съвършенство изкуството да яздят коне и да стрелят с лък.
Към VI в.пр.н.е. скитите населявали обширните степни зони на северното и северозападното Черноморие (от Аралско море до Южна Украйна). Основен източник на информация за тях през този период е „бащата на историята” Херодот, който лично е посетил техните земи. Според него, скитските царе извеждали своята генеалогия (родословие) от известния елински херой Херакъл.

ЗАГАДЪЧНИТЕ СКИТСКИ ЦАРЕ

Известни са имената на следните скитски царе, властвали в Добруджа: Атей, Канит, Тануза, Елис, Харасп, Акроза и Сариак.
От тях само Атей, съвременник на македонския цар Филип II (359-336), е коментиран в съчиненията на древните автори.
Нито един от останалите шест царе не фигурира в писмените извори. Единствените сигурни доказателства за реалното им съществуване са монетите, върху които са изписани техните имена. Канит и Сариак са бегло споменати и в два каменни надписа, намерени съответно в околностите на Варна и нос Калиакра.
Скитските царе са установили т. н. „варварски протекторат” над черноморските гръцки колонии Истрос (южно от делтата на р. Дунав, Румъния), Томи (Констанца, Румъния), Калатис (Мангалия, Румъния), Дионисополис (Балчик) и Одесос (Варна).
Гръцките градове са били задължени да им плащат значителен годишен данък срещу обещанието скитите да ги защитават и закрилят от други нашественици.
За шестте скитски владетели (Канит, Тануза, Елис, Харасп, Акроза и Сариак), управлявали в Добруджа през елинистическата епоха, не се знае почти нищо.
Историческата наука все още не е дала задоволителен отговор на нито един от съществените въпроси, свързани с родословието и политическата им кариера: дали всичките са представители на една династия; дали са властвали едновременно или последователно (един след друг); какви са роднинските връзки между тях; каква е относителната хронология на царуването на всеки един от тях (кой след кого е поемал властта); в какъв отрязък от време всеки един е бил на власт и пр. и пр.
Поради оскъдността на епиграфския и археологически материал е очевидно, че на някои от тези, и на редица други въпроси, отговор могат да дадат само задълбочените изследвания на откритите скитски монети.

АТЕЙ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА ПЪРВОТО СКИТСКО ЦАРСТВО В ДОБРУДЖА

Около средата на IV в.пр.н.е. скитите, предвождани от царя си Атей, преминали р. Дунав, окупирали Добруджа и установили контрол над гръцките колонии в този регион.
Градът Истрос (южно от делтата на р. Дунав), чиято отбрана се ръководела от анонимен, най-вероятно гетски цар, отказал да се подчини. Тогава Атей се видял принуден, с посредничеството на Аполония (Созопол), да поиска помощ от Филип II, обещавайки му, че ще го направи свой наследник. Филип II, който по това време безуспешно обсаждал Бизантион (дн. Истанбул), веднага изпратил подкрепления за скитския цар. Междувременно обаче “царят на истрианите” внезапно умрял и Атей бързо се справил с Истрос. Когато македонският отряд пристигнал, Атей го върнал без да му плати. Веднага след това той се отметнал от обещанието си към Филип II, изтъквайки, че има пълнолетен син, който да го наследи. В отговор, македонският цар потеглил към Добруджа срещу Атей. Битката станала през 339 г. пр.н.е. някъде около делтата на р. Дунав. Атей, който тогава бил на 90 години, бил убит и неговата войска – напълно разгромена.
Монетите на Атей са изключително редки. Досега бяха публикувани едва около 10 екземпляра. Колекцията на Нумизматичен музей-Русе съдържа 4 драхми. Атей е сякъл две емисии сребърни монети. Едната, по-ранната, е сечена в 345 г.пр.н.е. в Хераклея Понтика (на южния бряг на Черно море, в Турция), а другата в 341 г.пр.н.е. в Калатис (Мангалия, Румъния). Атей е основател на първото скитско царство в Добруджа, просъществувало по-малко от три години в периода 342-339 г.

ВТОРОТО СКИТСКО ЦАРСТВО В ДОБРУДЖА

Някъде към края на III в. пр.н.е., т.е. повече от сто години след разгрома на Атей, Добруджа отново се оказала под скитска власт. Този път скитските отреди били предвождани най-вероятно от Тануза. След като затвърдил властта си, Тануза се окичил с титлата “базилевс” (цар) и сложил началото на скитското царско монетосечене в Добруджа. Всички скитски царе са били от една династия. Последователно са властвали: Тануза, Канит, Акроза, Харасп, Елис и Сариак. Второто скитско царство в Добруджа просъществувало 50 години (218 – 168/7 г.пр.н.е.). Предполага се, че столицата му е била град Афродизия, разположен между Балчик (Дионисополис) и Каварна (Бизоне).
Скитското царство, което заемало един апетитен отрязък от западнопонтийския бряг, е било възприемано от големите елинистически държави като сериозен политически фактор, към който те проявявали специален интерес.

БОЖЕСТВАТА ВЪРХУ МОНЕТИТЕ НА СКИТСКИТЕ ЦАРЕ

Изображения на божества върху скитските царски монети са представени само върху техните аверси. Изобразени са глави на популярни за този регион гръцки божества и херои, известни от монетите на гръцките колонии: Деметра, Деметра и Персефона, Диоскурите, Аполон, Зевс, Херакъл, Хермес, Дионис, Хелиос, Пан, Великият бог.
Най-предпочитани са образите на Диоскурите, Деметра, Аполон и Херакъл. Скитските царе са поставили за емблема на своето монетосечене образите на Диоскурите, защото наблизо до тяхната столица Афродизия, на нос Калиакра (ант. Тиризис) се е намирал храм на Диоскурите Спасители. Те били особено почитани и заради това, че никога не се разделяли със своите коне, а се знае, че за скитите конете са били свещени.
Върху реверсите на монетите са представени единствено характерните атрибути на божествата: житни класове, факли, рог на изобилието, орел, светкавица, кривак, лък, лък в калъф, триножник, лира, кадуцей, тирс и грозд, звезди, глави на конете на Диоскурите. Нито веднъж върху реверсите не е представена фигура на божество, херой или човек.

МОНЕТАРНИЦАТА НА СКИТСКИТЕ ЦАРЕ

Монетосеченето на скитските царе е било внимателно обмислено и организирано по подобие на монетосеченията на околните гръцки колонии.
Досега се смяташе, че монетите на скитските царе са сечени в гръцките градове Истрос, Томи, Калатис, Дионисополис и Одесос. Проучването на монетите от фонда на Нумизматичен музей-Русе обаче показа, че скитските царе са имали своя собствена монетарница, която се намирала в столицата Афродизия. Те наемали опитни майстори-гравьори и специални монетарни чиновници от близките гръцки градове. Известно е например, че скитският цар Акроза е назначил двама отговорници за дейността на монетарницата (Евклес и Андреас) от съседния Дионисополис.

НЕОБИКНОВЕНИТЕ ВИТРИНИ

Нумизматичната изложба, която представяме сега в Регионалния исторически музей-Добрич е необикновена и пионерна не само за българското музейно дело.
Тя е реализирана със съвършено нов тип витрини, конструирани от Нумизматичен музей-Русе специално за експониране на монети.
Една такава витрина се състои от касета за разполагане на монетите, компютър, монитор, лупа и постамент. Витрината е мобилна – лесно сглобяема и преносима.
Тя дава възможност на посетителя да види “на живо” и през лупа всяка една монета; освен това всяка монета може да бъде видяна на монитора, увеличена няколко пъти и снабдена с всички необходими данни: описание на изображенията, размери, тегло.
Този тип витрина за експониране на монети е новост за целия музеен свят. При нейното конструиране са взети пред вид всички съвременни достижения в тази област.
Без съмнение, тази нумизматична изложба е едно пионерно и впечатляващо явление в културния и научния ни живот. Чрез тази изложба най-значимата научна колекция в света с монети на скитските царе - става достъпна за всички българи, които обичат археологията и нумизматиката и биха искали да научат повече за най-старата история на нашите зами.

Проф. Димитър Драганов
Директор на Нумизматичен музей - Русе