сряда, 12 август 2015 г.

В памет на Ангел Веселинов



П  Р  И  Я  Т  Е  Л
            В памет на Ангел Веселинов



 Ненадмината дума за песен – п р и я т е л.
Обич, слънце и път… Хоризонт необятен.
Но и укор се крие в гнездото й чисто –
ще извие над тебе и гняв ще разлисти…

Със сърцето избирай приятел… Сърцето
ще отвори широко очите, ще свети…
Ще говори сърцето – душа да ликува
и затрогнат светът радостта й да чува…

Хей, П р и я т е л, посрещай без капка нагласа –
слагам хлебец и песен на твоята маса…
                                            
                                          Драгни  Драгнев

У М И Р А   П Т И Ц А

              В памет на Ангел  Веселинов

Умира птица… Синият простор замлъква,
криле прибира – тъжен и сломен от мъка.
По капчиците кръв в душата й гадае
и моли вятъра да я пресели в рая…

Убиха я орли… Видяхме я да пада
по клоните – обагрена, красива, млада.
От гледката дървото бе обезумяло
и сълзи слизаха по голото му тяло…

Умира птица… И човека тъй умира…
Над гроба му звъни тревата вместо лира.

                              Драгни  Драгнев