неделя, 20 септември 2015 г.

25 години от възстановяването на името на град Добрич



                                   Сн. А. Радилов
Изложбата „С името Добрич“ бе открита във фоайето на регионалната библиотека „Дора Габе”. Тя е посветена на 25-годишнината от възстановяване името на града. 
На 19 септември 1990 г. по инициатива на добричлии президентът Желю Желев подписва Указ № 87, с който Толбухин се преименува на Добрич. Указът е обнародван на 25 септември същата година в брой 77 на Държавен вестник и прочетен от акад. Николай Тодоров – председател на Седмото Велико народно събрание, на многохилядния тържествен митинг на пл. „Свобода“, проведен по повод 50 години от подписването на Крайовския договор и възвръщането на Южна Добруджа към България.
В приветствието си на откриването кметът Детелина Николова припомни и думите на големия Петър Увалиев, който определя града като „Добрич – добрия град, на добрите хора“ и завеща да носим в сърцата си необятната любов към Добруджа.

Експозицията представя снимки от тържествата на 25 септември 1990 г. и от посещенията на д-р Желю Желев в Добрич. Те са предоставени от музея и Държавния архив в нашия град, Дарик радио, в-к „Добруджанска трибуна“, Елка Няголова, Борис Спасов и Васил Колев. В експозицията могат да се видят и библиотечни документи от фонда на библиотека „Дора Габе“. Организаторите благодарят също така на Държавна агенция „Архиви“, предоставила за изложбата дигитално копие на Указа, подписан от д-р Желю Желев.
                                                           ========================

Д   О   Б   Р   И   Ч

Древен български град…
Времената
на коне прелетяват над тебе.
И със меч, и със слънце в ръката
Аспарух небесата загребва…

Ти изопваш снага в равнината
и люлееш в дланта си корава
над родината – вечна и свята –
гняв и обич, копнежи и слава…

Аз целувам лицето ти в рани,
през които текат вековете –
на челото ми знак да остане,
призори и по залез да свети…

Роден град – и печал, и надежда.
Капка радост в скръбта и сълзата.
Под крилете ти – ласкави, нежни –
бродят с вятъра нивите златни…

В твоя поглед кръстосват жътвари.
Редом с тях като птица живея.
Във сърцето ти бавно изгарям,
а до хляба душата ми пее…

Някой ден ще си тръгна… И морен
във пръстта и тревите ще сляза.
Но над тебе ще бди моят корен
и ще грее във твоите пазви…

                      Драгни  ДРАГНЕВ