вторник, 13 октомври 2015 г.

Представят новата книга на Красимир Узунов „Каймакъ-Чаланъ“

На 14 октомври Община град Добрич организира премиера на новата книга „Каймакъ-Чаланъ” на Красимир Узунов - президент на Агенция и Радио „Фокус”. Книгата е посветена на Каймакчаланската епопея - едно от най-големите сражения, което българската армия води през Първата световна война. Представянето ще направи Пламен Манушев – народен представител в 43-то Народно събрание, вицеадмирал от запаса. Събитието ще се състои от 17.30 ч. в Голямата заседателна зала на Община град Добрич. Входът е свободен.
           „Каймакъ-Чаланъ” e двутомна  книга за героизма и безсмъртието на българските герои, участвали  в  Първата световна война (1914-1918), и в частност в битката, водена през септември-октомври 1916 г. на връх Каймак-Чалан. Книгата се състои от няколко части: описание на наименованието Каймак-Чалан, Вместо предисловие, Прелюдия и Дневникът, който разкрива случващото се на върха от 16 август до 5 октомври 1916 г. Също така в съдържанието са залегнали Епилог, Географски показалец на имената на населените места, планините и реките, споменати в книгата „Каймакъ-Чаланъ“, както и Азбучен показалец на имената на командващи, командири и офицери, участвали в битката. Книгата на Красимир Узунов завършва с рецензия на проф. д-р Пламен Павлов и коментари от доц. Соня Пенкова, Красимир Каракачанов, инж. Койчо Русев, проф. Божидар Димитров, инж. Никола Трифонов Христов, внук на командира на 11-ти пехотен Сливенски полк, полковник Никола Христов и Татяна Узунова.
            „Каймакъ-Чаланъ” е плод на дългогодишните изследвания на президента на Агенция и Радио „Фокус” Красимир Узунов. В нея авторът описва подробно сраженията и бойната обстановка на връх Каймак-Чалан.
            „Върхът се намира на самата граница между Гърция и Македония. В превод от турски език неговото име означава Връх на върховете или Господар на върховете, тъй като властва над цялата безкрайна бездна от безименните възвишения, коти и връхчета, която започва от Старков гроб и Мала Нидже на запад и стига до Кравица и Добро поле на изток”, така описва върха Красимир Узунов. По време на Първата световна война (1914-1918), след освобождаването на Вардарска Македония през есента на 1915 г., е наречен връх Борис в чест на българския престолонаследник Княз Борис Търновски. Сърбите на свой ред го наричат Свети Илия, а гърците - Ворас.
            От края на август до октомври 1916 г. Каймак-Чалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сражения между полковете на две сръбски пехотни дивизии, Дунавската и Дринската, и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти пехотен Пловдивски полк от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, 46-ти пехотен полк от 3-та пехотна Балканска дивизия от Ямбол и Бургас, 56-ти пехотен полк от 8-ма пехотна Тунджанска дивизия от Стара Загора и Казанлък и 58-ми пехотен полк от 9-та пехотна Плевенска дивизия, както и 55-ти пехотен полк от Хасково. 58-ми пехотен полк от 9-та пехотна Плевенска дивизия е мобилизиран през септември 1915 г. в навечерието на войната срещу Сърбия.
            Повече от 8 000 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината и до днес не могат да намерят покой в безименните си и запустели гробове.
            В края на август и в началото на септември 1916 г. на Каймак-Чалан се качват малко над 6 000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г. от Каймак-Чалан слизат по-малко от 800 от тях.