четвъртък, 15 октомври 2015 г.

Представиха книгата на Красимир Узунов - „Каймакъ-Чаланъ” в Добрич


Община град Добрич организира премиера на новата книга „Каймакъ-Чаланъ” на Красимир Узунов. Представянето направи Пламен Манушев, народен представител в 43-то Народно събрание, вицеадмирал от запаса. С военен ритуал от 1916 г. от Първата световна война започна презентацията. На събитието присъстваха авторът на книгата, вицеадмирал Пламен Манушев, народният представител Румен Иванов, ген. Стоян Топалов и десетки граждани на Добрич. Детелина Николова направи специално обръщение към автора на книгата Красимир Узунов. 
 
Каймакъ-Чаланъ” e двутомна  книга за героизма и безсмъртието на българските герои, участвали  в  Първата световна война (1914-1918), и в частност в битката, водена през септември-октомври 1916 г. на връх Каймак-Чалан. Книгата се състои от няколко части: описание на наименованието Каймак-Чалан, Вместо предисловие, Прелюдия и Дневникът, който разкрива случващото се на върха от 16 август до 5 октомври 1916 г. Също така в съдържанието са залегнали Епилог, Географски показалец на имената на населените места, планините и реките, споменати в книгата „Каймакъ-Чаланъ“, както и Азбучен показалец на имената на командващи, командири и офицери, участвали в битката. Книгата на Красимир Узунов завършва с рецензия на проф. д-р Пламен Павлов и коментари от доц. Соня Пенкова, Красимир Каракачанов, инж. Койчо Русев, проф. Божидар Димитров, инж. Никола Трифонов Христов, внук на командира на 11-ти пехотен Сливенски полк, полковник Никола Христов и Татяна Узунова.
            „Каймакъ-Чаланъ” е плод на дългогодишните изследвания на президента на Агенция и Радио „Фокус” Красимир Узунов. В нея авторът описва подробно сраженията и бойната обстановка на връх Каймак-Чалан.
            „Върхът се намира на самата граница между Гърция и Македония. В превод от турски език неговото име означава Връх на върховете или Господар на върховете, тъй като властва над цялата безкрайна бездна от безименните възвишения, коти и връхчета, която започва от Старков гроб и Мала Нидже на запад и стига до Кравица и Добро поле на изток”, така описва върха Красимир Узунов. По време на Първата световна война (1914-1918), след освобождаването на Вардарска Македония през есента на 1915 г., е наречен връх Борис в чест на българския престолонаследник Княз Борис Търновски. Сърбите на свой ред го наричат Свети Илия, а гърците - Ворас.
            От края на август до октомври 1916 г. Каймак-Чалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сражения между полковете на две сръбски пехотни дивизии, Дунавската и Дринската, и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти пехотен Пловдивски полк от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, 46-ти пехотен полк от 3-та пехотна Балканска дивизия от Ямбол и Бургас, 56-ти пехотен полк от 8-ма пехотна Тунджанска дивизия от Стара Загора и Казанлък и 58-ми пехотен полк от 9-та пехотна Плевенска дивизия, както и 55-ти пехотен полк от Хасково. 58-ми пехотен полк от 9-та пехотна Плевенска дивизия е мобилизиран през септември 1915 г. в навечерието на войната срещу Сърбия.
            Повече от 8 000 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината и до днес не могат да намерят покой в безименните си и запустели гробове.
            В края на август и в началото на септември 1916 г. на Каймак-Чалан се качват малко над 6 000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г. от Каймак-Чалан слизат по-малко от 800 от тях.     
            Сръбските извори разказват, че когато техните полкове стигнали на върха, намерили окопите и процепите между скалите пълни с трупове и затова ги нарекли "Дупките на ужасите".
            Върху картите от края на ХІХ и началото на ХХ век височината на първенеца на Нидже планина варира в обозначенията от 2 525 до 2 532 метра над нивото на морето. На съвременните карти височината на Каймак-Чалан е само 2 521 м. Много години след края на войната сръбските картографи констатирали, че разликата във височината на върха е пряк резултат от продължителния обстрел на разнокалибрената сръбска и френска артилерия. В продължение на повече от месец върху Господаря на върховете всеки ден удряли от 10 до 50 000 оръдейни снаряди. Така, по техните изчисления, той изгубил между 4 и 11 метра от височината си.
            И въпреки всичко това част от хората издържали на жестоката, нечовешка борба с огъня и природните стихии. Оцелели сред разполовените канари, захвърлени сред небесата, смъртоносните вихри, снега и ледовете...
            „Каймакъ-Чаланъ” е книга - преклонение пред подвига на тези, които слязоха от върха, не го забравиха до края на дните си и всяка нощ чуваха барабанния огън и гласовете на мъртвите си другари.  Тази книга е дълбок поклон пред паметта и святата история на България. История, която е обречена да се твори на върхове”,  пише авторът й Красимир Узунов.