събота, 28 ноември 2015 г.

Пробягва звук от душата

 През есента и зимата на 1976 г. Кукленият театър „Дора Габе” в Добрич показа моята пиеса „Петлето Кук”. Режисьор на постановката бе Руска Цекова, художник – Никола Богданов, композитор – Борис Карадимчев. В спектакъла участваха актьорите Параскева Жекова, Маргарита Ангелова, Мария Боянова, Росица Вълова, Симеон Симеонов, Господин Господинов, Мария Божкова и Петранка Димова. Връщам се към това събитие преди 40 години не от славолюбие или носталгия. По онова време за пръв път имах възможност да оценя таланта на Руска Цекова като актриса и режисьор и отблизо да общувам с изкуството, на което бе посветила живота си.

     Тръгвам оттук, за да се върна още по-назад във времето. Пътят на Руска Цекова в куклено-театралното изкуство започва през 1952 година. Тогава тя слага началото на любителския куклен театър в Добрич с участието на драматичните актьори Николай Новаков, Михаил Михайлов и Димитър Павлов. Първата пиеса е „Червената шапчица”, а в следващите постановки вече играят и самодейците Антон Дойнов, Радил Радилов, шивачът Петър Великов, журналистът Иван Янков, кондукторката Тошка Богданова… Един след друг се нижат спектаклите „Снежанка и седемте джуджета”, „Приказка за ряпата”, „Мечо турист”, „Макс и Мориц”… По това време в основата на кукления театър се вписва творческия труд на Елена Данчева, Мария Георгиева, Анка Крумова, Софка Стоянова, Радка Пенчева, Георги Янакиев, Симеон Дойнов, Димитър Жеков…

       В превъплъщенията си с куклите като актриса и режисьор Руска Цекова стопля лицето на живота, придава му особена нежност, свои извивки и неповторимост. Така постъпват и децата при първите си опити в изкуството. В тяхното неосъзнато още художествено творчество звъни струна от сърцето, проблясва багра от мисълта, пробягва звук от душата.  С други думи, появява се образ, още плах и неоформен, но чист като сълза, като безоблачно небе, като крехко цвете. Това е образът на живота, видян от детето, но не в дълбочина, а в първите му измерения. Както слънцето грее над земята, както вятърът разрошва косите, както конят препуска през полето…

       На пръв поглед обкръжението на децата е някак просто, предметно, далеч от многоцветието на битието, дори стандартно и скучно. Но това е видимата му страна, уловена само от очите, а другата, невидимата, има особено сияние и от нея тръгват импулсите за творчество. Всичко в детските изяви е изблик на обич, жажда за общуване, за показ, за самоопределение. Децата трепетно докосват с устни и пръсти снагата на природата и това докосване ги парва и едновременно ги радва и учудва. Те разбират, че природата – това е животът с дните и нощите, със сезоните на годината, с дърветата, които носят на върховете си небето. Те изтръпват пред хубостта на родния край, чуват песента на птиците, бягат през росната трева, летят с крилете на пеперудата. Главното е, че винаги пътуват към доброто, към красотата. Творчеството им е пронизано от вика за добро, за приятелство и справедливост. Няма по-хубаво, по-истинско чувство от това да се стремиш към доброто и сам да го създаваш. Руска Цекова високо цени детското въображение и светоусещане, детския устрем към добротата. През целия си творчески живот тя ги извисява и обогатява в големия свят на куклите в своето изкуство.

      През 1963 г., когато Кукленият театър става държавен и професионален, в работата му се включват Маргарита Ангелова, Параскева Жекова, Константин Боянов, Мария Славчева, Мария Костова…В пиесата „Чудната къщичка” се появява и Константина Петкова от село Пчеларово, тогава ученичка в Добрич, която по-късно учи оперно пеене и оперна режисура в Италия и обикаля световните сцени.

      Три десетилетия посвещава Руска Цекова на театър „Дора Габе” и утвърждава мястото му в духовния живот на Добрич и сред младите поколения на Добруджанския край. Така спечелва обичта и възторга не само на децата, но и на техните родители, на възрастните хора. Артистичната й кариера е неделима от живота и звездните мигове на творческия колектив, от срещите й с десетки, дори стотици автори и пиеси, от работата й с постановчиците, сценографите, художниците, композиторите и музикалните оформители, от взаимоотношения й с майсторите на кукли за всеки спектакъл.

        Преди време попитах жрицата на кукления театър Руска Цекова чувствала ли се е някога пренебрегвана или репресирана в живота и в изкуството. „Репресирана – не. –

Отговори тя. – Животът ми беше изпълнен с много труд и творчество, но не е бил гладък и безпроблемен. Често съм имала нужда от подадена ръка за помощ. Крепеше ме голямата ми любов към децата, която съхрани достойнството ми на човек, оставил нещо зад себе си. Често пъти съм чувствала уважението на добричани към мен, за което съм много благодарна.”  А на въпроса какво я тревожи днес тя отговори :”Нетолерантността, непризнателността, алчността, стремежът у много хора бързо да забогатеят, като използват нечестни средства. Презирам хамелеоните и ренегатите. Моля се да има мир!” Има добри хора, но са малко, казва по-късно Руска Цекова. Дано скоро настъпи времето, когато човек за човека ще бъде приятел. Истинското милосърдие все още не се е възродило, а децата трябва да се възпитават на милосърдие.

       Важен епизод от живота на Руска Цекова е усилието й да създава детски студии по куклено изкуство и самодейни куклени театри, на които посвещава 38 години. С умиление и обич работи тя в Балчик, Крушари, Каварна, Тервел, Вълчи дол и на други места. Над 10 години ръководи младите кукловоди на читалище „Й. Йовков” и на Дома на учителя в Добрич. Друг епизод в артистичната кариера на Руска Цекова е приятелството и сътрудничеството между театър „Дора Габе” и кукления театър в град Нитра, Словакия. От труда и сърцето на нашата режисьорка в Нитра се раждат седем-осем спектакъла за децата на града.

       През 1999 г. бе публикувана мемоарната книга „Куклите – моят свят” на Руска Цекова. С много нежност и преданост пише тя за Кукления театър в Добрич и за първите му постановки и представления. Като отбелязва своите начални стъпки в това изкуство,  Цекова ниже трогателни страници за театър, който живее, расте и се развива с нови темпове до днес. Книгата очертава естетическия критерий и отговорността на творците в куклено-театралното изкуство да дават художествени и нравствени уроци на младите поколения. Актрисата говори с топлина и признателност за кукловоди, режисьори, сценографи, музиканти и майстори на кукли, с които е работила рамо до рамо през годините.

        Нелепа и трагична случайност отне живота на Руска Цекова, когато бе достигнала своите 85 години. Наш ред е, макар и със закъснение, да й благодарим за щедрата душа, за дълбоката диря, издълбана във времето и в нас, добруджанците. До края на дните й бе жива радостта й от живота и жаждата й за живот.

Драгни  Драгнев