сряда, 24 февруари 2016 г.

Костите на възрожденеца Иван Хадживълков лежат в двора на църквата

Храм "Св. Георги"       Сн. А. Радилов
17 октомври 1977 година. Четирима възрастни граждани на Добрич се събират пред храм "Свети Георги", оживено говорят и накрая всички посочват едно и също място пред входа на църквата. После, с усещане за мисия, четиримата очертават мястото с боя. Свещенодействието има голяма цел – възрастните са поканени от археолога Любка Бобчева и трябва да удостоверят под клетва и с подпис къде точно е бил погребан  легендарният възрожденец на Добрич Хаджи Иван Хадживълков. А добруджанският старейшина, когото всички галено наричали Хаджи Баба е най-интелигентният и влиятелен българин през 19 век. През 1861-ва година той издейства от Високата порта в Цариград разрешение за строеж на българска православна църква в Хаджиоглу Пазарджик, заделя крупна сума и започва да гради храма в собствения си двор. След като  църквата "Свети Георги" е построена, дарява терена на града. В знак на изключителна почит неговите съграждани го погребват в двора на църквата "Свети Георги", на четири крачки от входа на храма. През румънско обаче гробът му е заличен.
По време на реставрацията на църквата през 1929 година румънците са развалили гроба му, надгробната мраморна плоча е била разрушена и захвърлена, но костите не са били изровени, свидетелстват архивите.  "Покойният е бил известен на румънските църковни власти като деятел на българското Възраждане още от турско време и дарител и съградител на църквата "Свети Георги" и затова са унищожили гроба му, за да не остане никаква следа", пише в протокола от срещата през 1977-ма година.
Ето какви показания са дали четиримата наши съграждани: 
Тота Караиванова, потомка на Иван Хадживълков:
"Бях малка, на 7-8 години, когато покойната ми майка всяка неделя купуваше по една голяма свещ и ме пращаше да я запаля на гроба на дядо си пред черковната врата. До днес помня мястото на гроба на Хаджи Баба и мога да покажа точно къде беше мраморната плоча. Така беше до 1929 година. Знам, че костите останаха на мястото си и не са вадени."
85-годишният Иван Драгнев:
"Помня добре мястото на гроба на Хаджи Баба и мога да покажа точно къде беше. Помня, че имаше една мраморна плоча с надпис, висока около 20-30 см, а наоколо заградено с желязна ограда, която изчезна преди много години. При реставрацията на църквата, румънските църковни власти премахнаха мраморната плоча, но костите останаха на същото място." 
72-годишният Васил Русков:
"В 1929 година наехме двама с народния художник Урумов описване външно и вътрешно на църквата "Свети Георги".  Помня, че зидарите по заповед на протопопа извадиха мраморната плоча от гроба на Хаджи Иван Хадживълков, който се намираше на няколко метра от църковната врата, което място и днес мога да покажа. Но костите си останаха там."
Марийка Друмева, на 74 години:
"Като дете съм играла с топка на надгробната плоча на Хаджи Баба, тъй като старата къща на баща ми Никола Друмев е в непосредствено съседство с църковния двор. И днес помня мястото на плочата и мога да го посоча."
След като четиримата свидетели се споразумяват единодушно за мястото, те го очертават с боя, подписват за верността на данните и даряват протокола на музея.
Във времето на абсолютната власт обаче комунистическата пропаганда проповядва, че "религията е опиум за народа". Идеята да бъде намерен гробът на възрожденеца и църковен деятел не успява да бъде завършена. Години по-късно с темата се захваща историчката Вяра Панайотова, която  събира доста архивни материали за добруджанския старейшина и успява да издейства да бъде поставен барелеф на Иван Хадживълков. За съжаление, след този акт на признателност името на видния родолюбец отново потъва в забрава.
120 години след смъртта на бележития възрожденец, добричлии поискаха да възродят паметта на обичания и тачен съгражданин, като намерят гроба му.  Оказа се, че един от потомците на Хаджи Баба е директорът на Хуманитарната гимназия в Добрич Тодор Георгиев. "Прекрасна инициатива,  каза той и изрази готовност да бъде включен в инициативния комитет за откриване на гроба на прадядо му. "Баба ми разказваше, че гробът е на няколко метра от храма. Като застанеш срещу църквата, вдясно, обясни правнукът на Хаджи Иван. Наследник на именития възрожденец се оказа и легендарният учител по английски в Добрич Георги Цветков, когото всички в града наричат просто Джека.
Идеята да бъде намерен гробът на Иван Хадживълков беше подкрепена от кмета на Добрич Йордан Йорданов, от отец Иван Дойчев, който е председател на църковното настоятелство на храма "Свети Георги" и от уредника в отдел "Възраждане" на РИМ Добрич Надежда Иванова. В благородната инициатива се включиха в-к "Добруджанска трибуна",  радио "Добруджа", Дарик радио, Медийна група "Добрич", в-к "Нова добруджанска трибуна" и сайтът за изкуство и култура "Подиум". Начинанието обаче срещна отпора на служители в община Добрич, администриращи културата на града.
Очерка за възрожденеца Иван Хадживълков можете да прочетете тук!
Юлияна Велчева