понеделник, 4 юли 2016 г.

НАСЛЕДСТВО, ОСТАВЕНО ОТ ЕДИН АРХЕОЛОГ



     
      Оногур               Сн.tripmondo.com
 
Преди години се появи книгата „Археологическа карта на Толбухински окръг” – едно уникално издание, което няма равно или подобно до ден днешен в историческата наука на Добруджанския край. Макар и вече забравена, а и почти неизвестна на младите поколения, книгата е спомен за автора й Любка Бобчева. Нещо повече, тя е свидетелство за живота и труда й като археолог и музеен работник в продължение на четвърт век. Никой друг досега не събра, не подреди и не обобщи информацията за намерените паметници, както направи Бобчева, нито пък се захвана поне да допълни и обогати нейната археологическа карта.
         Любка Бобчева дохожда в Добрич в края на 1957 година и начаса се заема да стяга първата музейна сбирка в града. Събирателската работа й отнема три години. През това време тя слага началото на научните търсения в региона. Пространна диря оставят откритията й на нос Калиакра, на прабългарското селище край Топола, на тракийските некрополи при селата Черна и Кръгулево… Може би най-висока е заслугата й, че извади на бял свят голяма част от историческото минало на Добрич. Оригинална и несравнима  до днес е книгата й „Археологическа карта…”. Дори само заради това, че създаде определена представа за живота по тази древна българска земя от епохата на неолита и каменно-медната епоха до Средновековието при Първата и Втората българска държава.
        Описаните трако-римски селища, например, възкресяват картината на времето от 1 до 5 век с главните пътища и крепости, разположени край речните долини и суходолия. Става ясно, че тук са живели тракийските племена гети и кробизи. Според римския поет Овидий те отглеждали коне и овце и се срамували да обработват земята. Считали за чест и гордост да живеят от войни и грабежи.
         В този труд Любка Бобчева старателно отбелязва всички селища и крепости, възникнали край долините в древността. Преди много столетия река Суха, която минавала през Южна Добруджа, била пълноводна, дори плавателна. Идвала от югоизток, от хълмовете над Варна, извивала западно от Добрич и обикаляла около седем-осем селища, които лежат на няколко километра едно от друго. Пътят на реката в северна посока стигал до ръкавите на Дунав и морето. Днес това е най-дългото речно корито с няколко разклонения в Южна Добруджа.
         Много стръмни са бреговете на речното корито край селата Оногур и Балик. На места в отвесния и висок до 40 метра бряг имало скални жилища, църкви и манастири. Открити са и крепости от трако-римската епоха. Оногур е населено с татари от стародавни времена. В някои семейства говорят, че са потомци на род при Аспаруховите българи.
        На брега на река Суха, където е сега село Абрит, се издигал град Залдапа. Името му е от местен трако-гетски произход и означавало „жълта, студена вода”. Градът се намирал на главния римски път през Малка Скития и стигал до Марцианопол (Девня). Днешните историци в Добрич наричат Залдапа „добруджанският Помпей”. Измеренията му се виждали от Космоса.
        Според Любка Бобчева, древните хронисти, например, сочат, че Малка Скития (Южна Добруджа) е родно място на войнишкия римски император Максимин Тракиеца. Знаем още, че е син на бедни овчари-гети. Човекът имал внушителна външност – ръст над два метра и изключителна физическа сила. Сигурно е раснал край реката и лесно прескачал от единия на другия бряг.
Драгни Драгнев