вторник, 5 юни 2018 г.

Представят новата книга на Валя Добринчева "Посвещение"

На 8 юни 2018 г. от 19,12 ч. във вътрешния двор на етнографски комплекс „Стария Добрич“ще бъде представена новата книга на Валя Добринчева "Посвещение"/поезия в проза/. Ето и поканата от авторката:
Скъпи приятели и колеги,
Каня ви на една среща с Градския фенер, с Народа на кокичетата, Кърлежаните, Малката рибка слънчовка, Ажурната скала, Потокът с неговите обожателки, Мадам Шипка, Един различен добряк, Ясеновата гора и Други, с които имам честта да общувам понякога.
Ако тези разговори ви се струват интересни, може да се присъедините към компанията ни в петък, 8 юни. В 19 часа и 12 минути ще ви чакаме в центъра на града – във вътрешния двор на етнографски комплекс „Стария Добрич“ – точно пред входа на музея. Там ще бъдат четени откъси от новата ми книга „Посвещение“. Ако някой се интересува толкова от стила, мога да издам, че от критиката го определят като поезия в проза. Книгата „Посвещение“ – Поезия в проза, е с илюстрации от Радостина Милушева и редактор Уляна Андреенко, издателство „Литературен форум“, София 2018.
С надежда за една различна среща, oставам искрено ваша:
Валентина Добринчева
Премиерата се осъществява с любезното домакинство и съдействие на Регионалния исторически музей, Сдружение на писателите и Община Добрич.
Валентина Добринчева е родена на 2 юли 1976 г. в град Добрич. Живее от 2003 г. постоянно в Добрич. Работила е като администратор на информационния портален сайт Добрич.ком; главен редактор на вестник “Антимовски хан” – областен месечник за животопис и култура, издание на Сдружение на писателите – Добрич. Понастоящем е в редколегията на новото списание "Антимовски хан". От 1 януари 2009 г. е член на екипа на Дарик радио Добрич като журналист.
През 2010 г. излиза първата й поетична книга със заглавие „Шипка“, издателство „Литературен форум“, библиотека „Българска сбирка“.
Из книгата: „Този човек дяла всеки ден, цяло лято, оградата си. Прави я от натрошени парчета тухли, камъни, плочи. Те се виждат изпод мазилката, с която ги облича. Зидът не е плътен, а от онези ниските с издигащи се през метър-два колони, между които по-късно се слагат дъски, мрежа, преплетени клони от габър или каквото се намери.
Всеки ден, щом мина оттам, той е край пътя, на оградата и работи. Гол до кръста, прегорял от слънцето – озлобен добряк, който търси спасение.“